Мъртва котка и валс с Путин: Как бившият външен министър на Австрия намери нов дом в Русия
Проблемите на Карин Кнайсъл започнаха с мъртва котка. Години наред жителите на Зайберсдорф живееха прелестно дружно с най-известния си гражданин с дребни изключения. Имаше случай, когато съседка се оплака от миризмата на конете й. Но години наред Кнайсъл не беше обществена персона - даже като външен министър на Австрия не натрупа известност.
Светът научи коя е на сватбата й, когато танцува валс с един от най-известните и поларизиращи мъже - Владимир Путин.
Кнайсъл е почнала е кариерата си като младши посланик, след което се е утвърдила като публицист на свободна процедура и по-късно стартира да чете лекции по интернационалните връзки в някои от най-престижните институции в Австрия. За къс интервал тя е била и член на енорийския съвет на града, съобщи.
През 2017 година Кнайсъл стана външен министър на Австрия. Това беше неочаквана вест, която изненада мнозина в града. Но стана ясно, че имаше причина за избора й. Кнайсъл беше същински ексцентрик, човек, който постоянно правеше и споделяше непредвидени неща. Защо да не бъде и в австрийското външно министерство?
Инцидентът с котката
Инцидентът с котката се случи тъкмо преди Кнайсъл да встъпи в служба или най-малко това си спомня Франц Пюрешиц, заместник-кмет на града. Кнайсъл твърди, че някой в града съзнателно е умъртвил обичаната й котка и е оставил останките на бедното животно пред входната й врата. Това, съобщи Кнайсъл, беше доказателство, че жителите на града са се обърнали против нея.
Всички знаеха за любовта й към животните. Тя имаше кокошки, кучета, котки и даже дребна конюшня с понита. Нищо не я правеше по-щастлива от времето, прекарано с тях.
Кнайсъл в никакъв случай не изрази съмнения по отношение на претекста на причинителя, само че Пюрешиц допуска, че съгласно нея случаят е обвързван с нейната скорошна връзка с крайнодясната партия " Свобода ". Нямаше скрит план против нея, увери Пюрешиц.
" Очевидно беше инцидент; ние не сме убийци на котки, " каза той.
Танц с Путин
Тези дни тя е най-известна с това, че предложения Владимир Путин на сватбата си през 2018 година, а президентът на Русия изненадващо се появи. И освен - двамата танцуваха валс, усмихнати пред камерите.
До този миг, през близо годината си на пост като външен министър, Кнайсъл беше считана за много неугледна политическа фигура, без въздействие или власт. Сега, откакто беше снимана да танцува с властнически водач, тя беше мотив за международен срам.
До средата на идната година тя напусна поста си и скоро по-късно се реалокира във Франция, след което в Ливан, преди дефинитивно да се откри в Русия, където сега управлява Геополитическата обсерватория за основни въпроси на Русия (Gorki) в Санкт Петербургския университет.
Коментари в съветските медии
Тя постоянно се появява в съветските държавни медии, където твърди, че Европейски Съюз страда от " неуспех на върховенството на закона " и неотдавна разгласи, че Русия е спечелила войната в Украйна. Тя е почитателка на Путин, който разказа в изявление за BBC през 2023 година като " най-интелигентния благородник ", който е срещала.
Отношенията сред Австрия и Русия
Една от аргументите историята на Кнайсъл да е толкоз сензитивна за Австрия е, че тя притегля вниманието към дългогодишните, извънредно доходоносни връзки на страната с Русия, които, даже три години след пълномащабното навлизане в Украйна, остават по-близки, в сравнение с доста външни наблюдаващи биха могли да чакат.
Алпийската нация, чиято конституция я ангажира с неутралитет в интернационалните каузи, обича да се възприема като медиатор сред Изтока и Запада. За критиците обаче това е единствено опрощение за гонене на личния си интерес. " Те не схващат за какво би трябвало да трансформират нещо, защото всичко действа прелестно за тях, " казва Антон Шеховцов, шеф на Центъра за демократична честност в Австрия, който следи въздействието на властническите страни.
" Те чакат края на войната, с цел да се върнат към нормалния бизнес с руснаците ", добави Шеховцов.
Въпреки че Австрия поддържа глобите на Европейски Съюз, Русия остава вторият по величина източник на директни задгранични вложения, съгласно данни от 2024 година Австрийските предприятия едва неотдавна започнаха да понижават активността си в Русия.
Защо Кнайсъл се реалокира в Русия
През цялата си кариера Кнайсъл се е възприемала като неразбрана и недооценена фигура, преследвана поради независимостта на мозъка си, написа The Guardian. В Русия тя откри уважението, което дълго време смяташе за наложително.
" Тя наподобява доста печален човек, неудовлетворен от метода, по който е минал животът й ", показа някогашен прочут и другар на Кнайсъл. " Тя искаше да бъде деятелен човек, който всички харесват, поканен да изнася лекции във значими университети. Не мисля, че е желала да бъде заточеник. "
" Тя ни прави за смях, " сподели различен нейн познат и специалист по външна политика.
Детството на Кнайсъл
Когато за първи път стъпи в австрийското външно министерство през март 1990 година като младши посланик, Кнайсъл имаше огромни упоритости. Дъщеря на водач, тя прекара част от ранното си детство в Йордания, където татко й летеше за крал Хюсеин. Обратно в Австрия, тя копнееше за бъдеще, задоволително огромно, с цел да се върне в района.
Кнайсъл учи право и арабски във Виенския университет. В книгата си " My Middle East ", оповестена през 2014 година, Кнайсъл написа, че е научила арабски, с цел да разбере Ливан и " за какво има спорове в Близкия изток ". Тя отбелязва, че образованието й е било толкоз интензивно, че хора, не е конкретизирано кои, са й споделили, че е " доста по-ливанка от самите ливанци ". Тя продължава със своята докторантура, фокусирана върху границите в Близкия изток. Ръководителят на дисертацията й, Ханспетер Нойхолд, я помни като работлива и умна, само че също и ненапълно непокорна.
Тази непоколебима религия в себе си впечатли и сътрудниците й във външното министерство. Кнайсъл бе уверена, че Австрия може да играе по-голяма роля в посредничеството за мир в Близкия изток. Нейното схващане на районната политика и познанията й по арабски бързо доведоха до покачването й да работи по въпросите на Близкия изток.
Но това бързо издигане в редиците на министерството не беше задоволително за Кнайсъл. През 1998 година тя взема решение да напусне министерството. Валтер Гер, умел посланик, който стана шеф на кабинета на Кнайсъл, съобщи, че тя е " разочарована от ниското интелектуално равнище на работата " и " неспокойна от всички мъже към нея, които я командват ”.
През идващите няколко години тя изнася лекции в основни университетски институции в Австрия по Близкия изток и написа мнения за " Die Presse ", австрийски ежедневник, само че по-късно се разделя с вестника, откакто редакторите вършат корекции на нейните публикации. Качеството на прозренията й от време на време е подозрително, само че нейният сериозен взор върху района – фокусирано върху заплахите от политическия ислям – елементарно се вписва в консервативната политика на страната. През 2007 година тя разгласява книга " The Spiral of Violence: Why the Orient and the Occident Cannot Get Along ", само че тя не се продава добре. През тези години тя се бори с финансови компликации и би трябвало да взема заеми от другари.
Критики от специалисти по Близкия изток
Състоянието на Кнайсъл се промени през 2012 година с публикуването на книгата й " Testosterone Makes Politics. " Тази книга твърди, че " дълбокото полово отчаяние " измежду арабските мъже е един от моторите на Арабската пролет — вълната от митинги, която провокира доста автократични режими в района. Книгата не беше добре призната от някогашни сътрудници и разгневи някои учени. " В рамките на дребната група австрийски специалисти по Близкия изток, Кнайсъл в никакъв случай не е била одобрявана толкоз съществено, " разяснява Томас Шмидингер, политолог и антрополог от Виенския университет. " Тя обясняваше всичко през просвета и вяра, по много опростен начин. " Но, добави той, точно това я направи популярна.
Книгата притегли медийно внимание, в това число и в чужбина. В изявление за списание Time Кнайсъл съобщи: " Когато става дума за интернационалните връзки, биологичният – или, когато приказваме за хормони, биохимичният – аспект досега беше малко недооценен. "
Следващата книга на Кнайсъл, нейните записки от 2014 година, не съумя да успокои критиците, които имаха вяра, че възгледите й за Близкия изток са прекомерно повърхностни.
Въпреки това през 2015 година, когато милиони хора, бягащи от война и гонене, дойдоха на прага на Европа и миграцията от Близкия изток стана значим въпрос в австрийската политика, Кнайсъл стана все по-виден глас. Тя постоянно се появяваше в австрийската национална социална телевизия ORF и стана известна с рецензиите си към решението на Ангела Меркел да допусне повече от милион търсещи леговище в Германия.
Около 2006 година Кнайсъл беше показана на Хайнц-Кристиан Щрахе, водач на крайнодясната партия " Свобода ", от един от нейните някогашни възпитаници, Йохан Гуденус, който по-късно стана заместник-лидер на партията. Щрахе и Кнайсъл се разбираха добре и тя стартира да приказва на събития с членове на партията " Свобода ", като постоянно наблягаше, че е самостоятелен анализатор, а не член на партията.
Антисемитски корени на " Свобода "
Въпреки че " Свобода " играе съществена роля в австрийската политика от 1980-те години и е част от съдружни държавни управления, не е мъчно да се разбере за какво Кнайсъл би желала да се дистанцира от нея. Основана през 1956 година, партията стартира живота си като политически дом за някогашни нацисти в страна, известна с неуспеха си да се оправи със своето мрачно минало. Лидерът на партията от 1986 до 2000 година, Йорг Хайдер, беше дете на двама предани националсоциалисти и беше прочут със свои изявления, които като че ли омаловажаваха закононарушенията на нацистите.
От 2005 година нататък, под управлението на Щрахе, партията " Свобода " се пробва да се дистанцира от репутацията си на антисемитизъм — макар че продължава да бъде свързвана с антисемитски организации, до момента в който води акция, сходна на тези на други крайнодесни партии в цяла Европа, атакувайки имиграцията, исляма и Европейски Съюз. И като доста европейски крайнодесни водачи, Щрахе култивира близки връзки с Москва.
На общите избори през 2017 година Щрахе изведе партията на " Свобода " до второто й най-хубаво показване в историята, спечелвайки 26% от гласовете. Себастиан Курц поведе консервативната Народна партия към победа. Двете партии се съгласиха да образуват съдружно държавно управление с Курц като канцлер и Щрахе като вицеканцлер. Партията на Щрахе получи надзор върху няколко основни портфейла, в това число външното министерство. Първоначалният му избор за най-голям пост беше Кнайсъл.
В офиса Кнайсъл правеше нещата по друг метод. Тя изпрати записка, в която заявяваше, че външното министерство към този момент е уместно място за домашни любимци, и нейните две кучета боксери постоянно я придружаваха на работа. Тя се разхождаше из министерството и разговаряше с всички — от стажанти до приблизително управление.
" Тя постоянно навлизаше в елементи, даже във връзка с рутинни документи и да я преглежда оттатък нужното ", показа нейн някогашен сътрудник.
За някои поява на Кнайсъл беше глътка пресен въздух и доста по-достъпна от доста нейни сътрудници. " Първоначално бях благополучен, че е на поста, с цел да пречупи мрежата на старите момчета в министерството, " сподели австрийски посланик. Все отново тя също може да бъде остра и сериозна към сътрудниците.
Отношенията й с Курц са обтегнати, като двамата постоянно си опонират по въпроси за външната политика на страната.
Всичко, Кнайсъл искаше, беше да бъде взета на съществено, написа The Guardian. След десетилетие работа на свободна процедура с краткосрочни контракти и неприлично възнаграждение, Кнайсъл почувства, че е спечелила правото да бъде изслушана. Тя беше разочарована от това, което смяташе за липса на интелектуална суровост в държавното управление и постоянно водеше съвещания на кабинета, като изнасяше дълги лекции по политика, както вътрешна, по този начин и интернационална.
Това отчаяние усложни връзките на Кнайсъл с политическите й връстници в чужбина и евентуално затрудняваше личното й състояние. По време на дипломатическо пътешестване до Франция френският външен министър я подцени. На срещи в Брюксел, тя изпитваше възприятието, че хората вършат всичко допустимо, с цел да я избегнат. Американците даже я заобикаляха, отивайки непосредствено при Курц. Гер помни, че сходни обиди надълбоко нараняваха Кнайсъл.
Сватбата на Кнайсъл
Единственото място, където Кнайсъл намираше жадуваната топлота, беше на изток. По време на държавно посещаване в Русия през април 2018 година тя разиска присъединяване на Русия в Сирия с съветския външен министър Сергей Лавро. Пътуването включваше и среща с Путин, за която Кнайсъл не желаеше да разгласи на пресата.
Два месеца по-късно, когато Путин посети Австрия на държавно посещаване, Кнайсъл му подаде нещо по време на събитие във Виенския музей за история на изкуствата. Това беше покана за сватбата й.
Ходът на Кнайсъл беше безконтролен и объркващ, съгласиха се сътрудниците й, само че никой не очакваше съветският президент да се появи на събитието— до момента в който съветският дипломат не пристигна в дома на Кнайсъл в Зайберсдорф, с цел да разгласи, че Путин приема поканата. Моментът беше изключително неуместен.
Само няколко месеца по-рано някогашният съветски разузнавач Сергей Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени от съветски сътрудници в Солсбъри, Англия. Докато Германия, Франция и Полша експулсираха съветски дипломати в отговор, Австрия бе подложена на критика, че отхвърли да направи същото.
Сватбата се състоя август, 2018 година в планинско лозе в Южна Австрия. Булката дойде в колесница, теглена от коне, облечена в обичайната слонова кост, а младоженецът, австрийският бизнесмен Волфганг Майлингер, носеше зелена жилетка. Путин получи почетно място на гражданската гала, където седна на масата с младоженците и подвигна тост на немски. Сватбените му дарове включваха казашки хор, който той бе докарал особено за събитието.
По време на първия танц на двойката, Майлингер предава новата си младоженка на Путин.
Двамата танцуваха на осъществяването на " The Last Waltz " на Енгълбърт Хъмпърдинг.
“[Танцът] беше съвсем допустим до самия край, само че когато тя се поклони, си споделих, че сме изцяло прецакани, ” разяснява един от някогашните сътрудници на Кнайсъл.
След часове фотографията беше пусната по новинарските канали. Украинските политици бяха гневни, поставяйки под въпрос дали Австрия би трябвало да изиграва ролята на безпристрастен медиатор в мирните договаряния с Русия. Социалдемократическата партия на Австрия жигосах случая като “вероятно ще нанесе трайни вреди на външнополитическата позиция на Австрия. ” Вестникът " Der Standard " излезе с заглавие: “Кнайсъл се прекланя пред Путин — срам! ”
Кнайсъл не се извинява. “Тези, които ме познават, доста добре знаят, че не съм покорна на никого, ” сподели тя пред BBC. Не за първи път Кнайсъл имаше проблеми да разбере за какво другите не виждат нещата по същия метод. Събитието беше частно, акцентира тя. Обеците на стойност 50 000 евро, които Путин й подари, бяха великодушен жест, който, несъмнено, тя трябваше да одобри.
По-малко от година по-късно Кнайсъл е отвън поста, с помощта на следващия скандал, обвързван с съветското въздействие в Австрия. Този път ставаше въпрос за Щрахе, водача на партията " Свобода ". През 2019 година в пресата изтече скришен видеозапис на Щрахе, показвайки го по какъв начин седи във вила в Ибиса с жена, представяща се за племенница на съветски олигарх. В записа дамата се интересува от закупуването на водещия австрийски таблоид, с цел да го употребява за поощряване на партията " Свобода " в навечерието на изборите. Щрахе слуша възприемчиво и предлага в подмяна преференциални публични поръчки.
Историята беше огромен удар за държавното управление на Курц, а Щрахе бързо подаде оставка. Когато Курц уволни вътрешния министър, представляващ партията на " Свободата ", с цел да обезпечи вярното следствие на абсурда, всички министри от партията на " Свобода " подадоха оставки. Кнайсъл, въпреки и назначена от партията " Свобода ", повтори, че механически е самостоятелна. Тя устояваше за малко, но месец по-късно избор на съмнение постави завършек на държавното управление на Курц, оставяйки Кнайсъл без работа.
Изолация и заточение
След рухването на държавното управление Кнайсъл се отдръпна в себе си. “Тя стана доста изолирана и все по-тъжна, ” сподели Маргарете Шорн, една от съседките на Кнайсл в Зайберсдорф. Финансовите проблеми също бяха във напредък. Връзката на Кнайсъл с партията " Свобода " и с Путин попречва завръщането й в света на преподаването и публицистиката. Краткият й интервал на поста също не квалифицираше Кнайсъл за министерска пенсия. Тя кандидатства за австрийския фонд за усложнения с Covid, само че не получи нищо, защото предходните й приходи бяха прекомерно високи.
Личните връзки на Кнайсъл също започнаха да се разпадат. Тя имаше спор с Гер през 2019 година, откакто той я подлага на критика за грубото отношение към водачите на министерството, които я превозваха с ферибот до и от Зайберсдорф всеки ден. Връзката й със брачна половинка й също се разпадна. Според медийните известия, Кнайсъл го е обвинила в домашно принуждение, което той отхвърля.
Кнайсъл твърдеше, че е станала жертва на политическа принуда против нея. През 2020 година тя напусна Австрия вечно и се откри в Ним в Южна Франция, преди още веднъж да се реалокира в Ливан, където водела лекции.
През годината, в която напуща Австрия, Кнайсъл стартира да написа рубрики с отзиви за държавната медия Russia Today, отразяващи Близкия изток, енергетиката и интернационалните връзки. Година по-късно тя беше назначена на доходоносна позиция в борда на съветския петролен колос Роснефт. (Там се причисли към друга забележителна политическа фигура в борда: някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер.) През 2022 година, когато Русия започва пълномащабното си навлизане в Украйна, Кнайсъл отхвърли да се отдръпна от борда на Роснефт, до момента в който не беше законово задължена да го направи след възбраната, която Русия наложи на жители на Европейски Съюз да заемат управителни позиции или позиции в борда.
Нейната преданост към Русия бързо беше възнаградена. През 2023 година тя се качи на аероплан за Санкт Петербург, откакто одобри покана да оглави Геополитическата обсерватория за основни въпроси на Русия. Новите й домакини даже проведоха боен аероплан да придвижи понитата на Кнайсъл от Сирия до Русия.
" Дори и да не сте доста потребни вкъщи, може да има място за вас тук "
Кнайсъл надалеч не е първият австрийски политик, поддържащ другарски връзки с Русия на Путин, даже след анексирането на Крим. Както шеговито акцентира един публицист, " Австрия не има един Герхард Шрьодер, а доста. " Бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел беше член на борда на съветския енергиен колос Лукойл. Друг някогашен канцлер, Кристиан Керн, също бе член на борда на шефовете на Руските железници. И Шюсел, и Керн обаче се отдръпнаха от позициите си след нахлуването в Украйна. Кнайсъл, въпреки това, се преместила в Русия на идната година.
Лесно е да се види привлекателността на Русия за Кнайсъл: страната предлага равнище на сигурност и авторитет, които тя не може да откри другаде. По-трудно е обаче да се разбере какво има да предложи Русия в този подтекст. " Много европейски политици, които стават част от съветски структури, носят със себе си мрежа от другарства или въздействие, само че Кнайсъл беше никой, когато напусна поста, " каза Шеховцов. " Моята догадка е, че подкрепяйки Кнайсъл, руснаците са желали да изпратят известие на другите европейски чиновници: даже и да не сте доста потребни вкъщи, може да има място за вас тук. "
В Русия Кнайсъл откри своето място. През юни 2024 година тя съобщи пред държавната осведомителна организация, че Западът има проекти да разбие Русия, " тъкмо както беше разграничена Федерация Югославия ". Докато изказването съвсем не съумя да притегли внимание в Европа, в Русия то беше показано като съществено предизвестие от същински политически вътрешен човек. " Бившият австрийски външен министър Кнайсл удостоверява проектите на Запада да раздели Русия, " бе заглавието. Други заглавия, оповестени в последно време, включват " Путин беше прав по отношение на стопанската система през 2023 година – някогашен австрийски външен министър " и по-рано този месец " Бивш австрийски външен министър поучава руснаците да изоставят сантименталните показа за Западна Европа. " Миналото лято тя се яви пред Организация на обединените нации, с цел да предизвести да не се доставя оръжие на Украйна.
Бивши другари и сътрудници признават, че връзките с Кнайсъл имат наклонност да бъдат нестабилни. " Не бих се изненадал, в случай че тя се скара с руснаците и се озове в Пекин, или Каракас, или някъде другаде, " заключи един от тях. Засега обаче Кнайсъл наподобява удовлетворена. В неотдавнашен имейл тя още веднъж отхвърли да бъде интервюирана, само че показа, че е почнала да възвръща живота си.
Към края на предходната година тя пое последната си роля като дипломат за запазване на сибирските тигри, идея, близка до сърцето на Путин – и до Кнайсъл. Държавните медии оповестиха през декември, че тя е забелязала тигър по време на скорошното си посещаване в народен парк. В малко изявление тя употребява опцията да направи неподходящ контрастност сред европейското и съветското отношение към сходни хищници. " В Русия мечките, вълците и тигрите не се назовават проблематични мечки или проблематични вълци, " акцентира тя. " Те са част от живота. На това споделям да кажеш да на живота в Русия. "
Светът научи коя е на сватбата й, когато танцува валс с един от най-известните и поларизиращи мъже - Владимир Путин.
Кнайсъл е почнала е кариерата си като младши посланик, след което се е утвърдила като публицист на свободна процедура и по-късно стартира да чете лекции по интернационалните връзки в някои от най-престижните институции в Австрия. За къс интервал тя е била и член на енорийския съвет на града, съобщи.
През 2017 година Кнайсъл стана външен министър на Австрия. Това беше неочаквана вест, която изненада мнозина в града. Но стана ясно, че имаше причина за избора й. Кнайсъл беше същински ексцентрик, човек, който постоянно правеше и споделяше непредвидени неща. Защо да не бъде и в австрийското външно министерство?
Инцидентът с котката
Инцидентът с котката се случи тъкмо преди Кнайсъл да встъпи в служба или най-малко това си спомня Франц Пюрешиц, заместник-кмет на града. Кнайсъл твърди, че някой в града съзнателно е умъртвил обичаната й котка и е оставил останките на бедното животно пред входната й врата. Това, съобщи Кнайсъл, беше доказателство, че жителите на града са се обърнали против нея.
Всички знаеха за любовта й към животните. Тя имаше кокошки, кучета, котки и даже дребна конюшня с понита. Нищо не я правеше по-щастлива от времето, прекарано с тях.
Кнайсъл в никакъв случай не изрази съмнения по отношение на претекста на причинителя, само че Пюрешиц допуска, че съгласно нея случаят е обвързван с нейната скорошна връзка с крайнодясната партия " Свобода ". Нямаше скрит план против нея, увери Пюрешиц.
" Очевидно беше инцидент; ние не сме убийци на котки, " каза той.
Танц с Путин
Тези дни тя е най-известна с това, че предложения Владимир Путин на сватбата си през 2018 година, а президентът на Русия изненадващо се появи. И освен - двамата танцуваха валс, усмихнати пред камерите.
До този миг, през близо годината си на пост като външен министър, Кнайсъл беше считана за много неугледна политическа фигура, без въздействие или власт. Сега, откакто беше снимана да танцува с властнически водач, тя беше мотив за международен срам.
До средата на идната година тя напусна поста си и скоро по-късно се реалокира във Франция, след което в Ливан, преди дефинитивно да се откри в Русия, където сега управлява Геополитическата обсерватория за основни въпроси на Русия (Gorki) в Санкт Петербургския университет.
Коментари в съветските медии
Тя постоянно се появява в съветските държавни медии, където твърди, че Европейски Съюз страда от " неуспех на върховенството на закона " и неотдавна разгласи, че Русия е спечелила войната в Украйна. Тя е почитателка на Путин, който разказа в изявление за BBC през 2023 година като " най-интелигентния благородник ", който е срещала.
Отношенията сред Австрия и Русия
Една от аргументите историята на Кнайсъл да е толкоз сензитивна за Австрия е, че тя притегля вниманието към дългогодишните, извънредно доходоносни връзки на страната с Русия, които, даже три години след пълномащабното навлизане в Украйна, остават по-близки, в сравнение с доста външни наблюдаващи биха могли да чакат.
Алпийската нация, чиято конституция я ангажира с неутралитет в интернационалните каузи, обича да се възприема като медиатор сред Изтока и Запада. За критиците обаче това е единствено опрощение за гонене на личния си интерес. " Те не схващат за какво би трябвало да трансформират нещо, защото всичко действа прелестно за тях, " казва Антон Шеховцов, шеф на Центъра за демократична честност в Австрия, който следи въздействието на властническите страни.
" Те чакат края на войната, с цел да се върнат към нормалния бизнес с руснаците ", добави Шеховцов.
Въпреки че Австрия поддържа глобите на Европейски Съюз, Русия остава вторият по величина източник на директни задгранични вложения, съгласно данни от 2024 година Австрийските предприятия едва неотдавна започнаха да понижават активността си в Русия.
Защо Кнайсъл се реалокира в Русия
През цялата си кариера Кнайсъл се е възприемала като неразбрана и недооценена фигура, преследвана поради независимостта на мозъка си, написа The Guardian. В Русия тя откри уважението, което дълго време смяташе за наложително.
" Тя наподобява доста печален човек, неудовлетворен от метода, по който е минал животът й ", показа някогашен прочут и другар на Кнайсъл. " Тя искаше да бъде деятелен човек, който всички харесват, поканен да изнася лекции във значими университети. Не мисля, че е желала да бъде заточеник. "
" Тя ни прави за смях, " сподели различен нейн познат и специалист по външна политика.
Детството на Кнайсъл
Когато за първи път стъпи в австрийското външно министерство през март 1990 година като младши посланик, Кнайсъл имаше огромни упоритости. Дъщеря на водач, тя прекара част от ранното си детство в Йордания, където татко й летеше за крал Хюсеин. Обратно в Австрия, тя копнееше за бъдеще, задоволително огромно, с цел да се върне в района.
Кнайсъл учи право и арабски във Виенския университет. В книгата си " My Middle East ", оповестена през 2014 година, Кнайсъл написа, че е научила арабски, с цел да разбере Ливан и " за какво има спорове в Близкия изток ". Тя отбелязва, че образованието й е било толкоз интензивно, че хора, не е конкретизирано кои, са й споделили, че е " доста по-ливанка от самите ливанци ". Тя продължава със своята докторантура, фокусирана върху границите в Близкия изток. Ръководителят на дисертацията й, Ханспетер Нойхолд, я помни като работлива и умна, само че също и ненапълно непокорна.
Тази непоколебима религия в себе си впечатли и сътрудниците й във външното министерство. Кнайсъл бе уверена, че Австрия може да играе по-голяма роля в посредничеството за мир в Близкия изток. Нейното схващане на районната политика и познанията й по арабски бързо доведоха до покачването й да работи по въпросите на Близкия изток.
Но това бързо издигане в редиците на министерството не беше задоволително за Кнайсъл. През 1998 година тя взема решение да напусне министерството. Валтер Гер, умел посланик, който стана шеф на кабинета на Кнайсъл, съобщи, че тя е " разочарована от ниското интелектуално равнище на работата " и " неспокойна от всички мъже към нея, които я командват ”.
През идващите няколко години тя изнася лекции в основни университетски институции в Австрия по Близкия изток и написа мнения за " Die Presse ", австрийски ежедневник, само че по-късно се разделя с вестника, откакто редакторите вършат корекции на нейните публикации. Качеството на прозренията й от време на време е подозрително, само че нейният сериозен взор върху района – фокусирано върху заплахите от политическия ислям – елементарно се вписва в консервативната политика на страната. През 2007 година тя разгласява книга " The Spiral of Violence: Why the Orient and the Occident Cannot Get Along ", само че тя не се продава добре. През тези години тя се бори с финансови компликации и би трябвало да взема заеми от другари.
Критики от специалисти по Близкия изток
Състоянието на Кнайсъл се промени през 2012 година с публикуването на книгата й " Testosterone Makes Politics. " Тази книга твърди, че " дълбокото полово отчаяние " измежду арабските мъже е един от моторите на Арабската пролет — вълната от митинги, която провокира доста автократични режими в района. Книгата не беше добре призната от някогашни сътрудници и разгневи някои учени. " В рамките на дребната група австрийски специалисти по Близкия изток, Кнайсъл в никакъв случай не е била одобрявана толкоз съществено, " разяснява Томас Шмидингер, политолог и антрополог от Виенския университет. " Тя обясняваше всичко през просвета и вяра, по много опростен начин. " Но, добави той, точно това я направи популярна.
Книгата притегли медийно внимание, в това число и в чужбина. В изявление за списание Time Кнайсъл съобщи: " Когато става дума за интернационалните връзки, биологичният – или, когато приказваме за хормони, биохимичният – аспект досега беше малко недооценен. "
Следващата книга на Кнайсъл, нейните записки от 2014 година, не съумя да успокои критиците, които имаха вяра, че възгледите й за Близкия изток са прекомерно повърхностни.
Въпреки това през 2015 година, когато милиони хора, бягащи от война и гонене, дойдоха на прага на Европа и миграцията от Близкия изток стана значим въпрос в австрийската политика, Кнайсъл стана все по-виден глас. Тя постоянно се появяваше в австрийската национална социална телевизия ORF и стана известна с рецензиите си към решението на Ангела Меркел да допусне повече от милион търсещи леговище в Германия.
Около 2006 година Кнайсъл беше показана на Хайнц-Кристиан Щрахе, водач на крайнодясната партия " Свобода ", от един от нейните някогашни възпитаници, Йохан Гуденус, който по-късно стана заместник-лидер на партията. Щрахе и Кнайсъл се разбираха добре и тя стартира да приказва на събития с членове на партията " Свобода ", като постоянно наблягаше, че е самостоятелен анализатор, а не член на партията.
Антисемитски корени на " Свобода "
Въпреки че " Свобода " играе съществена роля в австрийската политика от 1980-те години и е част от съдружни държавни управления, не е мъчно да се разбере за какво Кнайсъл би желала да се дистанцира от нея. Основана през 1956 година, партията стартира живота си като политически дом за някогашни нацисти в страна, известна с неуспеха си да се оправи със своето мрачно минало. Лидерът на партията от 1986 до 2000 година, Йорг Хайдер, беше дете на двама предани националсоциалисти и беше прочут със свои изявления, които като че ли омаловажаваха закононарушенията на нацистите.
От 2005 година нататък, под управлението на Щрахе, партията " Свобода " се пробва да се дистанцира от репутацията си на антисемитизъм — макар че продължава да бъде свързвана с антисемитски организации, до момента в който води акция, сходна на тези на други крайнодесни партии в цяла Европа, атакувайки имиграцията, исляма и Европейски Съюз. И като доста европейски крайнодесни водачи, Щрахе култивира близки връзки с Москва.
На общите избори през 2017 година Щрахе изведе партията на " Свобода " до второто й най-хубаво показване в историята, спечелвайки 26% от гласовете. Себастиан Курц поведе консервативната Народна партия към победа. Двете партии се съгласиха да образуват съдружно държавно управление с Курц като канцлер и Щрахе като вицеканцлер. Партията на Щрахе получи надзор върху няколко основни портфейла, в това число външното министерство. Първоначалният му избор за най-голям пост беше Кнайсъл.
В офиса Кнайсъл правеше нещата по друг метод. Тя изпрати записка, в която заявяваше, че външното министерство към този момент е уместно място за домашни любимци, и нейните две кучета боксери постоянно я придружаваха на работа. Тя се разхождаше из министерството и разговаряше с всички — от стажанти до приблизително управление.
" Тя постоянно навлизаше в елементи, даже във връзка с рутинни документи и да я преглежда оттатък нужното ", показа нейн някогашен сътрудник.
За някои поява на Кнайсъл беше глътка пресен въздух и доста по-достъпна от доста нейни сътрудници. " Първоначално бях благополучен, че е на поста, с цел да пречупи мрежата на старите момчета в министерството, " сподели австрийски посланик. Все отново тя също може да бъде остра и сериозна към сътрудниците.
Отношенията й с Курц са обтегнати, като двамата постоянно си опонират по въпроси за външната политика на страната.
Всичко, Кнайсъл искаше, беше да бъде взета на съществено, написа The Guardian. След десетилетие работа на свободна процедура с краткосрочни контракти и неприлично възнаграждение, Кнайсъл почувства, че е спечелила правото да бъде изслушана. Тя беше разочарована от това, което смяташе за липса на интелектуална суровост в държавното управление и постоянно водеше съвещания на кабинета, като изнасяше дълги лекции по политика, както вътрешна, по този начин и интернационална.
Това отчаяние усложни връзките на Кнайсъл с политическите й връстници в чужбина и евентуално затрудняваше личното й състояние. По време на дипломатическо пътешестване до Франция френският външен министър я подцени. На срещи в Брюксел, тя изпитваше възприятието, че хората вършат всичко допустимо, с цел да я избегнат. Американците даже я заобикаляха, отивайки непосредствено при Курц. Гер помни, че сходни обиди надълбоко нараняваха Кнайсъл.
Сватбата на Кнайсъл
Единственото място, където Кнайсъл намираше жадуваната топлота, беше на изток. По време на държавно посещаване в Русия през април 2018 година тя разиска присъединяване на Русия в Сирия с съветския външен министър Сергей Лавро. Пътуването включваше и среща с Путин, за която Кнайсъл не желаеше да разгласи на пресата.
Два месеца по-късно, когато Путин посети Австрия на държавно посещаване, Кнайсъл му подаде нещо по време на събитие във Виенския музей за история на изкуствата. Това беше покана за сватбата й.
Ходът на Кнайсъл беше безконтролен и объркващ, съгласиха се сътрудниците й, само че никой не очакваше съветският президент да се появи на събитието— до момента в който съветският дипломат не пристигна в дома на Кнайсъл в Зайберсдорф, с цел да разгласи, че Путин приема поканата. Моментът беше изключително неуместен.
Само няколко месеца по-рано някогашният съветски разузнавач Сергей Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени от съветски сътрудници в Солсбъри, Англия. Докато Германия, Франция и Полша експулсираха съветски дипломати в отговор, Австрия бе подложена на критика, че отхвърли да направи същото.
Сватбата се състоя август, 2018 година в планинско лозе в Южна Австрия. Булката дойде в колесница, теглена от коне, облечена в обичайната слонова кост, а младоженецът, австрийският бизнесмен Волфганг Майлингер, носеше зелена жилетка. Путин получи почетно място на гражданската гала, където седна на масата с младоженците и подвигна тост на немски. Сватбените му дарове включваха казашки хор, който той бе докарал особено за събитието.
По време на първия танц на двойката, Майлингер предава новата си младоженка на Путин.
Двамата танцуваха на осъществяването на " The Last Waltz " на Енгълбърт Хъмпърдинг.
“[Танцът] беше съвсем допустим до самия край, само че когато тя се поклони, си споделих, че сме изцяло прецакани, ” разяснява един от някогашните сътрудници на Кнайсъл.
След часове фотографията беше пусната по новинарските канали. Украинските политици бяха гневни, поставяйки под въпрос дали Австрия би трябвало да изиграва ролята на безпристрастен медиатор в мирните договаряния с Русия. Социалдемократическата партия на Австрия жигосах случая като “вероятно ще нанесе трайни вреди на външнополитическата позиция на Австрия. ” Вестникът " Der Standard " излезе с заглавие: “Кнайсъл се прекланя пред Путин — срам! ”
Кнайсъл не се извинява. “Тези, които ме познават, доста добре знаят, че не съм покорна на никого, ” сподели тя пред BBC. Не за първи път Кнайсъл имаше проблеми да разбере за какво другите не виждат нещата по същия метод. Събитието беше частно, акцентира тя. Обеците на стойност 50 000 евро, които Путин й подари, бяха великодушен жест, който, несъмнено, тя трябваше да одобри.
По-малко от година по-късно Кнайсъл е отвън поста, с помощта на следващия скандал, обвързван с съветското въздействие в Австрия. Този път ставаше въпрос за Щрахе, водача на партията " Свобода ". През 2019 година в пресата изтече скришен видеозапис на Щрахе, показвайки го по какъв начин седи във вила в Ибиса с жена, представяща се за племенница на съветски олигарх. В записа дамата се интересува от закупуването на водещия австрийски таблоид, с цел да го употребява за поощряване на партията " Свобода " в навечерието на изборите. Щрахе слуша възприемчиво и предлага в подмяна преференциални публични поръчки.
Историята беше огромен удар за държавното управление на Курц, а Щрахе бързо подаде оставка. Когато Курц уволни вътрешния министър, представляващ партията на " Свободата ", с цел да обезпечи вярното следствие на абсурда, всички министри от партията на " Свобода " подадоха оставки. Кнайсъл, въпреки и назначена от партията " Свобода ", повтори, че механически е самостоятелна. Тя устояваше за малко, но месец по-късно избор на съмнение постави завършек на държавното управление на Курц, оставяйки Кнайсъл без работа.
Изолация и заточение
След рухването на държавното управление Кнайсъл се отдръпна в себе си. “Тя стана доста изолирана и все по-тъжна, ” сподели Маргарете Шорн, една от съседките на Кнайсл в Зайберсдорф. Финансовите проблеми също бяха във напредък. Връзката на Кнайсъл с партията " Свобода " и с Путин попречва завръщането й в света на преподаването и публицистиката. Краткият й интервал на поста също не квалифицираше Кнайсъл за министерска пенсия. Тя кандидатства за австрийския фонд за усложнения с Covid, само че не получи нищо, защото предходните й приходи бяха прекомерно високи.
Личните връзки на Кнайсъл също започнаха да се разпадат. Тя имаше спор с Гер през 2019 година, откакто той я подлага на критика за грубото отношение към водачите на министерството, които я превозваха с ферибот до и от Зайберсдорф всеки ден. Връзката й със брачна половинка й също се разпадна. Според медийните известия, Кнайсъл го е обвинила в домашно принуждение, което той отхвърля.
Кнайсъл твърдеше, че е станала жертва на политическа принуда против нея. През 2020 година тя напусна Австрия вечно и се откри в Ним в Южна Франция, преди още веднъж да се реалокира в Ливан, където водела лекции.
През годината, в която напуща Австрия, Кнайсъл стартира да написа рубрики с отзиви за държавната медия Russia Today, отразяващи Близкия изток, енергетиката и интернационалните връзки. Година по-късно тя беше назначена на доходоносна позиция в борда на съветския петролен колос Роснефт. (Там се причисли към друга забележителна политическа фигура в борда: някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер.) През 2022 година, когато Русия започва пълномащабното си навлизане в Украйна, Кнайсъл отхвърли да се отдръпна от борда на Роснефт, до момента в който не беше законово задължена да го направи след възбраната, която Русия наложи на жители на Европейски Съюз да заемат управителни позиции или позиции в борда.
Нейната преданост към Русия бързо беше възнаградена. През 2023 година тя се качи на аероплан за Санкт Петербург, откакто одобри покана да оглави Геополитическата обсерватория за основни въпроси на Русия. Новите й домакини даже проведоха боен аероплан да придвижи понитата на Кнайсъл от Сирия до Русия.
" Дори и да не сте доста потребни вкъщи, може да има място за вас тук "
Кнайсъл надалеч не е първият австрийски политик, поддържащ другарски връзки с Русия на Путин, даже след анексирането на Крим. Както шеговито акцентира един публицист, " Австрия не има един Герхард Шрьодер, а доста. " Бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел беше член на борда на съветския енергиен колос Лукойл. Друг някогашен канцлер, Кристиан Керн, също бе член на борда на шефовете на Руските железници. И Шюсел, и Керн обаче се отдръпнаха от позициите си след нахлуването в Украйна. Кнайсъл, въпреки това, се преместила в Русия на идната година.
Лесно е да се види привлекателността на Русия за Кнайсъл: страната предлага равнище на сигурност и авторитет, които тя не може да откри другаде. По-трудно е обаче да се разбере какво има да предложи Русия в този подтекст. " Много европейски политици, които стават част от съветски структури, носят със себе си мрежа от другарства или въздействие, само че Кнайсъл беше никой, когато напусна поста, " каза Шеховцов. " Моята догадка е, че подкрепяйки Кнайсъл, руснаците са желали да изпратят известие на другите европейски чиновници: даже и да не сте доста потребни вкъщи, може да има място за вас тук. "
В Русия Кнайсъл откри своето място. През юни 2024 година тя съобщи пред държавната осведомителна организация, че Западът има проекти да разбие Русия, " тъкмо както беше разграничена Федерация Югославия ". Докато изказването съвсем не съумя да притегли внимание в Европа, в Русия то беше показано като съществено предизвестие от същински политически вътрешен човек. " Бившият австрийски външен министър Кнайсл удостоверява проектите на Запада да раздели Русия, " бе заглавието. Други заглавия, оповестени в последно време, включват " Путин беше прав по отношение на стопанската система през 2023 година – някогашен австрийски външен министър " и по-рано този месец " Бивш австрийски външен министър поучава руснаците да изоставят сантименталните показа за Западна Европа. " Миналото лято тя се яви пред Организация на обединените нации, с цел да предизвести да не се доставя оръжие на Украйна.
Бивши другари и сътрудници признават, че връзките с Кнайсъл имат наклонност да бъдат нестабилни. " Не бих се изненадал, в случай че тя се скара с руснаците и се озове в Пекин, или Каракас, или някъде другаде, " заключи един от тях. Засега обаче Кнайсъл наподобява удовлетворена. В неотдавнашен имейл тя още веднъж отхвърли да бъде интервюирана, само че показа, че е почнала да възвръща живота си.
Към края на предходната година тя пое последната си роля като дипломат за запазване на сибирските тигри, идея, близка до сърцето на Путин – и до Кнайсъл. Държавните медии оповестиха през декември, че тя е забелязала тигър по време на скорошното си посещаване в народен парк. В малко изявление тя употребява опцията да направи неподходящ контрастност сред европейското и съветското отношение към сходни хищници. " В Русия мечките, вълците и тигрите не се назовават проблематични мечки или проблематични вълци, " акцентира тя. " Те са част от живота. На това споделям да кажеш да на живота в Русия. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ